ГЛАСНИТЕ ЗВУКОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ВИДОВЕ. ПРОМЕНИ

В съвременния български езиК има 6 гласни:а. е. и, о, у, ъСъщестбуВат най-различни Класификации на гласните. По-популярни от тях са:1. Според ширината на прохода В устната Кухина:широки (с широК проход) - а. е, о;тесни (с тесен проход) - ь. и, у.хина

В съвременния български езиК има 6 гласни:
а. е. и, о, у, ъ
СъщестбуВат най-различни Класификации на гласните. По-популярни от тях са:
1. Според ширината на прохода В устната Кухина:
широки (с широК проход) - а. е, о;
тесни (с тесен проход) - ь. и, у.
хина:
2. Според мястото на образуването им В устната Ку-
предни (В предната част на устната Кухина) - е, и;
средни (В средната част на устната Кухина) - а. ъ, задни (6 задната част на устната Кухина) - о, у.
3. Според участието на устните при образуването им:
устнени или лабиални (с участие на устните) - о, у, неустнени или нелабиални (без участие на устните) - а. е, и. ъ.
":::"к ^^имание^^БуКВап">" :":Й7; ^" ^.^^"."щначаВаге^пуйлми.,,.;.:..

22

ГЛАСНИТЕ И УДАРЕНИЕТО. РЕДУКЦИЯ
Особена роля за произношението на гласните В българския езиК играе ударението. АКо гласните са под ударение, те се произнасят ясно и чисто.
АКо гласните не са под ударение, те не се произнасят ясно и чисто. С тях настъпват промени.
Промяната на неударените гласни 6 граматиките най-често се нарича редукция (потъмняване).
Когато не са под ударение, широките гласни се редуцират (потъмняват) и произношението им се добли*аВа до съотВетните тесни гласни.
ШироКата гласна а се добли>КаВа по произношение до тясната гласна ь: глава - глъва, магазин - мъгъзйн.
ШироКата гласна о се доблиАаВа по произношение до тясната гласна у: това - тува. половин - пулувйн.
ШироКата гласна е се доблиЯ<а8а по произношение до тясната гласна и: Я^ена - Лина, пелена - пилина.
РЕДУКЦИЯ НА НЕУДАРЕНИ ГЛАСНИ
[Широките гласни преминават 3 тесни
а о в ь у и
Сега трябВа да уточним: редукцията на неударените гласни се среща глаВно В източните български гоВори и почти не се среща В западните. Редукцията на неударените гласни се чуВстВуВа В гоВора на хора от Източна България.
В КниЯсоВния българсКи езиК се е устаноВила една йерархия (степенуване) на редукцията на широКите гласни В
23

тесни.
Най-допустима и най-често срещана е редукцията на а 8 ь. Тя е характерна поВече или по-малКо за Всички българи.
Редукцията на о В у е по-недопустима. Тя се среща В КниАоВния езиК. но е по-хараКтерна за източните диалеК-ти.
Редукцията на е Вие най-недопустима. Тя е характерна само за източните диалеКти.

ПРЕГЛАС НА ЯТОВАТА ГЛАСНА. ПРОМЕНЛИВО Я
Една друга зВуКоВа промяна е сВързана със същестВуЗащата В старобългарския езиК (и несъщестВуВаща В съвременния български езиК) ятоВа гласна. Която се е отбелязвала с буКВата "Й.
на мястото на тази старобългарска гласна В събре-менния български Кни^КоВен езиК се пояВяВа ту я (меКа съгласна плюс а), ту е (лято - летни). ТаКоВа е положението и В североизточните гоВори. В западните гоВори на мяс-
--"-"**" ча _"! {ари>"^Лсс1р^г*а: Е 1а м;;бииа ^ла^.ча ^^ .тяОм^и ^с*М^ I-
{лети  летни], а Й някои югоизточни гоВори - само я (лято - лятни). В граматиките тази промяна обиКноВено се нарича преглас на ятоВата гласна или променливо я.
Правилото в (сниЯсовния ези1с е следното: за да се появи я на мястото на старата ятоВа гласна, са необходими две условия (и двете заедно):
1. Върху старата ятоВа гласна да пада ударението.
24
2. Старата ятова гласна да се намира пред твърда сричка или в (срайна сричка. СричКата е твърда. Когато съдържа средна или задна гласна (в. ь. о, у). СричКата е меКа. Когато съдържа предна гласна (в. и).

ПРЕГЛАС НА ЯТОВАТА ГЛАСНА
Пример
Условия
лято
1. Върху ятоВата гласна пада ударението. 2. Следващата сричЬа е твърда. (Налице са двете условия за я).
лдтни
1. Върху ятовата гласна пада ударението. 2. Следващата сричка е ме1(а. (Не са налице двете условия, има преглас на я в в.)
звяр
1. Върху ятовата гласна пада ударението. 2. Ятовата гласна е в (сраина срич1са. (Налице са двете условия за я).
зввровЬ
1. Върху ятовата гласна не пада ударението. 2. Следващата сричка е твърда. (Не са налице двете условия, има преглас на я в в.)

ТоВа е праВилото, но има и немалКо изключения:
1. Произнася се и се пише е Вместо я 8 думи, дошли " "ни.А.оЗния ези(< от западните гоВори или от рус(<и ези(< .:::6нк, бек, съскд, дели, употреби и ур.)
2. Произнася се и се пише е Вместо я. Когато след старата ятоВа гласна се е намирал зВуК Л. ч. ш (снежна, преч/о, грей/Ага).
,-ирми за минало свършени и гинало несиършено Уреме и пърВо и Второ лице, мно>КестВено число (търпяхме, търпяхте).
ПОЯВА И ИЗЧЕЗВАНЕ НА ГЛАСНИ
Гласни ь и е се пояВяВат, Когато има трудности при изговора на дВе съседни съгласни (обиКноВено В Края на чу?Кди думи. Когато са съседи шумоВи и сонорни съгласни):
25

театр спе/<та/сл министр реализм
театър спе/упа/съл министър ^реализъм
Това яВление В граматиките се нарича епентеза (бмятане).
Една "стара" епентеза има и В наши думи, Когато по други причини са се озобали В съседстВо шумоВи и сонорни съгласни:
добр Аосм осм песн
добър
/(ОСЪМ
осем песен
Гласните ь и-е изчезВат В произВодни форми на същите думи. Когато Вече няма съседстВо на шумоВи и сонорни съгласни В Края на думите и няма трудности 8
изгоВора:
добър
/(ОСЪМ
исем песен театър спе/ста/съл
министър реализъм
добра
/(осми
осми
песни
театри
спе/ста/сли
министри
реализма
ТоВа яВление В граматиките се нарича елизия (изпадане).
26
РАЗМЕСТВАНЕ НА ГЛАСНАТА Ь. КОГАТО Е СЪСЕД НА СЪГЛАСНИТЕ Р И Л {ЪР - РЬ И ЬЛ - ЛЪ)
Това яВление В граматиките се нарича метатеза.
За да няма натрупване на съседни съгласни, гласната ь З съседстВо със съгласните рил често мени мястото си. Тоба улесняВа изгоВарянето им.
В едносричните думи обиКноВено няма опасност от натрупване на съгласни. ЗатоВа ь стои обиКноВено след р и л (връх. /(ръв.лръст. /сръст. тлъст, плът. глъч), но В не-малКо случаи и пред тях [бърз. твърд, щър/:. въл/с. стълб. хълм).
В многосричните думи праВилото е да се избягВа нат-рупЗане на съгласни чрез разместването на ъ:
връзвам, връз/са, а не вързвам. върз^а глътна, глътка, а не гълтна. гълт/са
Но и туК има немалКо изключения. При Колебание думите трябЗа да се търсят 3 речниКа.
СЪГЛАСНИТЕ ЗВУКОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ВИДОВЕ. ПРОМЕНИ
"-""<"з ре к и я оз<-и, гСо^ггт и у орус?итб езици, съвласнип^" -.укоВе са много побече на Ьрой от гласните. Те са 39:
б.б". в.в". г.г1". д.д1". Л.дЛ. з.з". дз.дз1". и. ^Л". Л.Л". м.м", н.н". п.п1". р.?", с.с". т.т". ф.ф". х.х1", ц.ц", ч. ш.
СъщестВуВат най-различни Класи4)иКации на съгласните зВуКоВе. По-популярни от тях са следните:
1. Според наличието (преобладаването) на шумоВе и
27

тонобе:
а) шумови съгласни (преобладават шумовете);
б) сонорни съгласни (подобно на гласните има нали чие на тоноВе, поради тоВа В ня1(ои езици и В ня1<ои бъл гарс1<и народни гоВори те образуВат срички, т.е. и те о сричкотВорни).